събота, 25 март 2017 г.

Where Are Ü Now? (update & размисли)


 Знам, че отдавна време не съм писал тук. За да сме точни месец и двадесет и три дена, но можеше и да е по зле, нали? Това няма да е от онези постове, в който се оправдавам как имам много домашни и тестове и нямам време да пиша. Или как съм в читателски застой или нямам идеи за блога. Тази почивка се случи случайно. Но понякога е здравословно да си вземеш почивка от нещо като блогърството, защото то може да бъде изморително и поглъщащо времето, занимание. Особено, ако последните месеци единственото, за което си писал са еднообразни ревюта и ежемесечни Wrap Up постове. Това и направих аз - взех си една неопределена почивка за да събера мислите и идеите си. През тази почивка дори намалих и малко четенето, но според мен няма проблем, защото осъзнах, че няма нужда да гледаме на четенето като някакъв вид състезание. Не можем да свързваме книгите само с книжни маратони и изпълняване на годишни предизвикателства. Ако броят на прочетените книги за вас е по-важен от стойността, то тогава имате проблем. А пък може и аз да имам.
 Не съм писал ревюта от векове и не знам кога ще седна да напиша първото си за годината. А дори не знам дали искам. Предполагам, че ще разбера в процеса на работа. Знам, че едва ли сте отразили отсъствието ми, тъй като съществуват стотици блогове, с които може да ме замените. Блогове, които покриват същите интереси и може би ви дават повече. Но трябва да изразя ясно, че аз не съм тук за почитатели или популярност, а просто за да изкажа мнението си по теми, които ме вълнуват. Дори и това мнение да бъде прочетено от двама-трима, няма да се хвана за главата и да започна да търся пътя към преобразяването ми в "популярен блогър", ако изобщо съществува такава титла.
 Ще дам всичко по силите си за да продължа този блог и да съм по-активен. Дали това ще стане зависи само от настроението и мотивацията ми. Ами това беше краткото "как е?" послание. Надявам се, че ще се срещнем отново.

сряда, 1 февруари 2017 г.

January Wrap Up & February TBR


 Много се чудих дали изобщо да пиша равносметка за месеца, но пък реших, че е по-добре да си обобщя нещата, колкото и очевидни и кратки да са те. През Януари успях да изпълня обещанието си и да довършва "По залез" от Александра Бракен - последната книга от трилогията "Тъмна Дарба". За жалост, останах леко разочарован от последната книга, сравнявайки я с предишните две части. Като че ли се бях настроил за епични битки, неочаквани обрати и епични сцени, докато книгата не ми предостави това, а бавно и кротко действията си протичаха без някакъв "уоу"-фактор. Все пак не бе чак толкова зле, че да се ядосвам, но можеше повече - винаги може.
 За жалост, това бе единствената книга, която успях да прочета този месец, но съм изключително щастлив, че успях и това да свърша. Бях си разпределил точно колко страници да чета на ден за да успея да я завърша в определен срок и се радвам, че стриктната ми техника проработи. 
 За следващите ми книжни предпочитания смятам да се отдам на съвременни романи, защото последните няколко месеца четох засилено дълги книги в жанра фентъзи, фантастика и мога да кажа, че значително се натоварих. Имам нужда да се отдалеча от тежкия свят на антиутопиите за момент и да се отдам на нещо ново, съвременно и свежо. Като казвам това съм си наумил книгите "Ще ти дам слънцето" на Джанди Нелсън и "Всичко, всичко" на Никола Юн. В полезрението ми са и други книги, които бих избрал на по-късен етап като "Светлината, която не виждаме" и "Химикът" на Стефъни Майър, която предстои да излезе, но прочитането на този роман все още е доста спорен въпрос за мен.
 Това беше краткият ми обзор на месеца. 
     See you soon, X_X

неделя, 15 януари 2017 г.

Vas happening?


 Първи пост за 2017 🎉🎉🎉! Колко вълнуващо, нали. Днес е неделя и просто реших да ви кажа здравейте и да споделя как съм, какво чета, гледам и слушам. Можем да наречем това нещо като daily пост. Та, какво става - 2017 започна изключително добре с ваканцията след коледната ваканция, през която успях допълнително да си почина и "науча" (последното беше шега). За жалост не четях толкова колкото си почивах, но няма значение. В момента чета "По Залез" на Александра Бракен, която започнах още през Декември и продължавам да я влача и този месец. Напоследък чета изключително бавно, въпреки предоставеното ми свободно време. Днес сметнах, че ако чета по 18 страници всеки ден ще успея да прочета книгата до края на Януари. Колко амбициозно нали - да прочета цяла една книга за един месец? Надявам се плана ми да проработи. Докато говорим за книги ще споделя и някои издателски новини, които най-вероятно вече сте чули, но все пак и аз се вълнувам за излизането на "Библиотека от души" и "Империя на бури" този месец. Съмнява ме да успея да прочета тези книги в близките три-четири месеца, но е хубаво, че поне ще излязат на българския книжен пазар.
 От страна на сериали съм по-добре като не изоставам с абсолютно нищо, дори тази седмица намерих време да binge-watchвам (мразя да пиша тази дума така) една нова комедия от Netflix, която се казва "One Day At A Time". Изгледах 13-те епизода в рамките на няколко дена и останах силно впечатлен. Проверих и другата продукция на Netflix - "A Series Of Unfortunate Events", която е адаптирана по поредицата книги със същото име, но за жалост тя не успя да ми се хареса и я изоставих след изгледаните два епизода. Тъжно, защото наистина очаквах този сериал с нетърпение и се надявах на много повече.
 И предпоследния абзац се пада на музиката, защото трябва да изпълним пълното мото на блога ми, което е музика, книги, сериали. Все още сме само 15 дена в новата година и няма кой знае какви забележителни неща, освен песните "Shape of You" и "Castle on the Hill" на Ed Sheeran. Скоро очаквам и клипа на Taylor Swift & Zayn за "I Don't Wanna Live Forever", както и целия саундтрак на филма "Fifty Shades Darker", който ще включва песни от други добри изпълнители като Halsey, John Legend, Nick Jonas ft. Nicki Minaj и Sia. 
 Това бе от мен за днес, този пост изключително много ми хареса и мисля, че трябва да започна да пиша повече такива публикации. Надявам се скоро отново да се "срещнем" с още интересни за мен теми. 

събота, 31 декември 2016 г.

Книгите на 2016.

 Ето, че дойде и последния ден за 2016 - не съм особено развълнуван, но поне ще погледна към нещата, които осъществих през нея и всички мои добри моменти. В последния пост за годината, разглеждаме любимите ми книги, които прочетох в нея. Не бих казал, че бях особено активен читател, често изпадах в reading slump и четенето като че ли не бе на първо място, но това не ме притеснява, защото знам, че дадох каквото можах. Малко са книгите, които всъщност ми направиха впечатление, а ето ги и тях.



Кралица на сенките


 Прочетох две книги от поредицата "Стъкленият трон" на Сара Дж.Маас като и двете ми допаднаха много, но последната - "Кралица на сенките" просто ме зашемети. Това бе една от най-вълнуващите и интересни книги за годината. В началото бях уплашен от големия и обем в размер на 700 страници, но смятам, че когато нещо е наистина добро - просто забравяш за страниците и се отпускаш в сюжета. С нетърпение очаквам да прочета продължението.


Уинтър


 Очаквах последната книга от поредицата за "Лунните Хроники" да е наистина силна... и точно такава бе "Уинтър". Обичам, когато очаквам много и всичките ми надежди и очаквания са изпълнени. За жалост, това бе края на една история, на която аз се наслаждавах да чета последните две години. Тъжно е, че повече няма да се срещна с героите на Мариса Мейър, но сбогуванията винаги са трудни. 


Градът на гладните


 Тази година успях и да се впусна в приключението за "Домът на мис Перигрин" и нейните чудати деца и останах повече от очарован от целия сюжет и обстановка. За първи път, втора книга от трилогия всъщност ми хареса повече от предишната част. "Градът на гладните" като че ли съдържаше в себе си повече приключения, интриги и загадки. В очакване съм сега на финалната книга от серията.


Верижна реакция


 Последната книга, с която ще приключа този обзор е "Верижна реакция" - една съвременна романтика, която изобщо не очаквах да харесам толкова много. Тя ми е по скоро като guilty pleasure, защото от една страна не бе най-великолепното нещо някога, но просто се влюбих в геройте и химията между тях.

 Това бе от мен за тази година, ще се видим през 2017, а на вас ви пожелавам весели посрещане на новата година и само позитивни емоции през нея.

четвъртък, 29 декември 2016 г.

Сериалите на 2016.

 Да точно така - след музиката идва телевизията. Моята най-голяма страст от всички мой забавления. Не мога твърдо да кажа дали 2016 бе успешна година за телевизията, защото като че ли не се случиха толкова революционни и експлозивни продукции. Все пак има много сериали, които просто се открояват лично за мен от другите. Представям ви най-добрите телевизионни сериали и шоу програми за 2016, лично подбрани, изгледани и обичани от мен.


Game of Thrones


 Започвам с нещо до болка (и щастие) познато - "Игра на Тронове". Ако не знаете за какво става дума в...  Хайде стига, всички знаем какво е GOT - една от най-популярните продукции в момента, определено нейното поколение ще се запази за дълго време в сърцата на много тв маниаци. Не искам да говоря много за този шедьовър, защото вие самите знаете за него. На кратко искам само да кажа - перфектен сезон, феноменална актьорска игра, пленяващ сюжет. Стига толкова.


Crazy Ex-Girlfriend


 Нямате си и на представа колко обичам недооценени и непопулярни сериали. Обичам ги, защото в честото случай те са добри. "Crazy Ex-Girlfriend" е и повече от добър, това е един свеж мюзикъл, изпълнен с много хумор и драма. Бих казал комедия на много високо ниво, въпреки че сериала е изключително лек и не натоварващ. В края на миналата година, това шоу дори не влизаше в топ 30 на любимите ми сериали, а сега заема челните места, за което съм повече от щастлив. Епизод след епизод всичко става все по-добре, по-забавно, по-лудо и по-диво. Любовта ми към сериала и актрисата Rachel Bloom е неизмерима (всъщност е измерима, но в много висока степен).


How to get away with Murder


 Дежа вю! "How to get away with Murder" отново е сред топ сериалите ми за втора поредна година. Това не ме изненадва, нивото на шоуто не е паднало и със сантиметър, дори напротив расте все повече и повече. Последния сезон е едновременно много по-мрачен, но и по-забавен от всички предишни досега. Любимото ми нещо са героите - всичките са толкова различни, разнообразни и интересни, всеки носи своя драма и свои белег. Ако не сте гледали HTGAWM трябва да го направите, защото е вероятно да го срещнете догодина отново тук. 


The Good Place


 "The Good Place" е единственото ново шоу за сезон 2016-17, което реших, че заслужава вниманието на най-добрите. Вярно е, че има и други нови попадения, но този сериал е сигурния ми фаворит, защото както винаги имам трудна история с него. Намразих продукцията още в началото, когато видях трейлъра и си казах, че това е най-лошото и най-незабавното нещо и никога няма да го погледна. Вижте какво стана, не само го погледнах, но и се влюбих. Какво клише само, нали? Ако търсите добра комедия с интересни обрати (точно така комедия с обрати) ви го препоръчвам. 

Honorable Mentions:
Nashville
This Is Us
The Fosters
Jane the Virgin
Big Brother 18 (US)
Designated Survivor


The People v O.J. Simpson: American Crime Story


 И за финал оставяме първи сезон на лимитираната драма "American Crime Story". Има стотици телевизионни и филмови продукции, които излизат само в рамките на една година, но ние помним само тези, които наистина ни докосват и завладяват. "The People v. O.J.Simpson" е отличен пример за запомнящ се сериал. Той е изключително провокативен и реалистичен като засяга важни теми за расизъм, сексизъм, полицейска корупция  и медийна манипулация. Доста тежки проблеми, нали? Но това превръща шоуто в шедьовър, който заслужава вниманието на всеки. 


сряда, 28 декември 2016 г.

Песните на 2016.

Тази година е вече към своя край. Затова дойде време да започна с моя ежегоден обзор на годината. В серия от постове ще изразя мнението си кои според мен са най-добрите песни, книги и сериали за годината. Откривам обзора с песните на 2016 като този път ще ви представя моята лична топ 10 класация за песни, които са излезли през тази календарна година. Определено няма да направя грешката от миналия път и да уповавам мнението си на други музикални класации и прочее. Все пак, ако искате да си я припомните, има линк тук.
 Бях изключително притеснен дали ще съм доволен от музиката като цяло тази година, тъй като знаех, че любимият ми артист Taylor Swift ще си вземе почивка и няма да издаде нищо ново. Същото важи и за други мои фаворити като One Direction и Ed Sheeran. Но годината беше повече от добра. Няма да се бавя повече, това е класацията за най-добрите песни на 2016... (тън-тън)


10. PILLOWTALK - Zayn




 След десетки заглавия най-накрая успях да оформя тази класация от началото до края. На десето място влиза Zayn Malik и неговото дебютно соло парче Pillowtalk. Помня колко развълнуван бях за новата глава в кариерата на Zayn. Никой не знаеше какво точно да очакваме от него, но той ни изненада със стил, различен от предишния му в One Direction. Добра работа!


9. Formation - Beyonce


 Да знам, може би ощетявам Queen Bey с това девето място, но както казах ми беше изключително трудно дори да я включа в топ 10. "Lemonade" определено е един от най-големите трендове за годината, а песента Formation беше първата страница от главата. Песента освен, че звучи мега готино (да точно това написах) засяга и някой важни теми за афро-американците и #BlackLivesMatter.


8. Cheap Thrills - Sia


 Определено това бе една много успешна година за Sia, защото се влюбих във всички нейни проекти. Говорим за "Alive", "Cheap Thrills", "The Greatest" и като цяло целият албум, озаглавен "This is Acting". С нетърпение очаквам още музика от нея.


7. This Town - Niall Horan


 На седмо място идва още един член на One Direction. Никога не бих предположил, че първи Niall ще издаде солов материал по време на почивката на групата. Песента "This Town" е изключително емоционална и нежна балада, в която ще се влюбиш твърде лесно. Любувам се на артисти, които не използват твърде много блясък, а единственото, което им трябва са китара и микрофон.


6. Closer - The Chainsmokers ft. Halsey


 Продължаваме с един голям хит за 2016, който е възможно да стане и песен на годината сред тинейджърите. Не мисля, че има някой, който да не е чул това парче. Уникалния и оригинален глас на Halsey се слива отлично с денс бийта, създаден от The Chainsmokers. 


5. This Is What You Came For/Better Man - ft. Taylor Swift


 Споменах в началото как това бе една година без Taylor Swift, е всъщност година без нейн солов материал. Затова петото място посвещавам на нея и песните, които написа тази година. "This Is What You Came For" на Calvin Harris, която предизвика огромен шум заради скандала за написването й от TSwift и "Better Man" на Little Big Town също сътворена от нея. Важно да споменем тук е и дуета и със Zayn, който също заслужава внимание.


4. Starboy - The Weeknd ft. Daft Punk


 Класацията продължава с една изненада за мен, а именно The Weeknd, който стана популярен миналата година с парчетата "The Hills" и "Can't Feel My Face", който ми допадаха, но до там. Този нов Weeknd със сигурност ми харесва повече от предишния - и нямам предвид новата му прическа, а новата му музика. "Starboy" е изключително свежа с интригуващ бийт, който всеки ден си припявам.


3. Rise - Katy Perry


 Навлизаме в дълбоките води със силната песен на Katy Perry - "Rise". Определено това бе песента на лятото ми - помня как не можех да спра да я слушам всеки ден. А първият път, когато я чух бе на трейлър за Олимпийските игри. Изключително емоционална и мотивираща. Заслужава повече внимание честно казано. Песента е продуцирана от Max Martin - отговорника за още много добри хитове като "Blank Space", "Shake It Off", "Style" на Тейлър Суифт (любимка) и други големи изпълнители като Lady Gaga, Britney Spears, The Weeknd и още.


2. Into You - Ariana Grande


 Ariana Grande бе моят лъч надежда по-рано през 2016. Тя бе единствения артист, чиито албум в действителност очаквах с нетърпение. Чаканият от мен албум "Moonlight" всъщност бе преобразен в поп изяществото "Dangerous Woman". Първоначално не знаех какво да очаквам от тази промяна след като и песента "Focus" отпадна от проекта. За щастие, Ariana ме изненада приятно и издаде хит песни като "Side to Side", "Dangerous Woman" и "Into You", която както виждате заема второ място за годината при мен. Помня, когато парчето излезе, че го слушах по около 10 пъти на ден, след това точно го бях забравил - и излезе секси клипа към него. Песента е изключително забавна и е една от причините защо обичам поп музиката. А и каква изненада - също е продуцирана от Max Martin, за който споменах по горе.

 Преди да обявя първата позиция, ето и някои песни, които си струва да спомена, които за жалост на косъм не влязоха в класацията за топ 10.

Honorable Mentions:
The Greatest - Sia
Mercy - Shawn Mendes
Perfect Illusion - Lady Gaga
Me Too - Meghan Trainor
Can't Stop The Feeling - Justin Timberlake
Shout Out To My Ex - Little Mix
That's My Girl - Fifth Harmony
No - Meghan Trainor
Hands to Myself - Selena Gomez
We Don't Talk Anymore - Charlie Puth ft. S.Gomez
Ain't Your Mama - Jenifer Lopez
MILF$ - Fergie
Heathens - Twenty-One Pilots


1. Treat You Better - Shawn Mendes


 И почетното първо място за "Любима моя песен на 2016" отива при... The One, The Only - Shawn Mendes. (фойерверки и конфети тук) Мястото не е само за изумителното парче "Treat You Better", което заобичах от мига, в който го чух, но и давам и първото място на Shawn като мой любим изпълнител за годината. Преди една година не бях толкова задълбочен в музиката му и знаех само най-известните му песни, но сега всичко е различно. Вторият му студиен албум "Illuminate" промени играта. Както казах и през 2015 по същото време в същия пост - "Не всичко опира до скъпи продукции, милиони фенове или популярност. Главната цел е музиката.". Shawn Mendes не е продукт. Той е просто едно момче с китара и завладяващ глас. Песните му ще ви накарат да усетите всички чувства на света - от любов и щастие до разочарование и болка.



неделя, 25 декември 2016 г.

Норвежкият феномен - SKAM


 В днешния пост ще говоря за сериала, който наскоро преобърна живота ми и ме вкара в депресия. Обикновено не правя ревюта на цели сериали, а само дискусии на определени епизоди от специални сезони. Все пак знаете, че сериалите заемат голяма част от ежедневието и хобито ми. Наясно сте с големия брой тв продукции, които следя. Този пост няма да бъде дискусия или "TV Favourites", а ще е малко по-различен, защото ще разгледам един по-необикновен сериал.
 "Skam" е нова мания, завладяла тинейджърите по цял свят, за която аз научих малко късно, но все пак на време. Моята мисия с тази публикация е да успея да разпространя идеите, които се съдържат в самия сериал и да привикам много повече почитатели към тази продукция.
 Едва ли ще ви е интересно, но все пак ще ви разкажа - как точно открих SKAM. Всичко започна в началото на месец декември - знаех, че моите американски сериали скоро ще излязат в коледна почивка и затова както всяка година започнах да търся следващата си мания, с която да се обсебя по коледните празници. Можех само да предполагам на какво ще се спра, тъй като съм изключително капризен в избора на нови сериали. Мой приятел ми изпрати линк към профила в IMDb на "Skam" и ми препоръча да го гледам. Не направих пълна проверка на продукцията и единственото, което разбрах е, че е норвежка и скептично си казах "От кога пък Норвегия разбира от сериали?". По-късно прегледах и трейлъра за първи сезон, но той изобщо не насочваше към сюжета затова бързо го отписах от списъка си и продължих да търся. Един слънчев ден, няколко седмици по-късно, започнах твърде често да се натъквам на снимки и клипове от Skam. Точно тогава разбрах и за популярността на сериала и за лоялните фенове, които го гледат. Реших да направя пълен анализ и проверка и напълно спонтанно реших да пусна първи епизод. Започнах да търся епизода навсякъде - в zamunda, arena, extratorrent и какви ли не още торент сайтове, но каквото и да правех не го намирах. Оказа се, че хората, които следят "Скам" трудно намират сериала с английски субтитри, а поради авторски права, не може да бъде качван в YouTube. Благодарение на дружелюбно настроените фенове в Twitter намерих линковете, които ми бяха необходими. И така започнах да гледам. Слушах на норвежки, четях на английски и си превеждах на български. Мислех си, че цялата тази система ще е по-голямо предизвикателство, но успях лесно да се справя с превода и езиковата бариера изобщо не ми пречеше. 


Първи епизод бе изключително странен, беше само петнадесет минути. Свикнал съм на американските пилотни епизоди, в които веднага ни запознават с всички герои и цялата история, но тук нещата бяха по-различни и объркващи за мен в началото. Странното не значи лошо затова продължих напред с още един епизод и после още един и още един и така докато не погледна към часовника и той не покаже един през нощта. След това лягам, защото на следващия ден съм на училище, на следващия ден съм там и единственото нещо, за което мога да мисля е как ще се прибера и как ще гледам "Скам". Повтаряме този мъчителен цикъл цяла седмица докато изведнъж стигам десети епизод на 3ти сезон и Скам свършва. Депресия - не знаеш какво да правиш с живота си. Единственото, което ти идва на ум е - 1.) да накараш всичките си приятели да гледат СКАМ, 2.) да гледаш фен клипове на сериала в YouTube и 3.) да напишеш ревю в блога си.


 Запознах ви със скучната, но дълга част затова как се запознах със сериала, а сега е време аз да ви запозная с него. "Скам" се фокусира върху ученици от гимназия в Осло - техният личен живот, проблеми и скандали. Представен е по-много интересен начин като голяма част играят социалните мрежи. Героите дори имат собствени профили във Facebook и Instagram и можете да ги добавете в приятели и последвате. Постовете им задължително са свързани с историята от сериала. Не предполагах, че "Skam" може да е чак толкова популярен. Това е един от най-гледаните сериали в Норвегия някога и е тотален хит в други европейски страни. Феновете умоляват телевизия NRK за английски субтитри за да може да разширят сериала още по-надалеч. Тази тийн продукция причинява истинска истерия сред тинейджърите. Някой фенове дори бягат от училище само за да чакат поредния епизод на Скам. Норвежката телевизия получава нон стоп писма от фенове затова как не могат да спят, защото постоянно висят в сайта на шоуто. Напълно ги разбирам, аз преди няколко дена се събудих в 3 през нощта и започнах да мисля за Скам. Лудост нали? Това, което прави Скам толкова оригинален са темите, които засяга. Тук става дума за пристрастеност, сексуалност, лични проблеми, социални проблеми и всичко, от което тинейджърите имат нужда да чуят и видят. Темите са напълно актуални и реални и могат да помогнат на човек в дадена подобна ситуация. 


Всеки сезон има различен главен герой - в първи сезон проследяваме живота на 16-годишната Ева и нейната несигурна връзка с гаджето и Джонас. Втори сезон е за Нора - безстрашна феминистка и една на пръв поглед невъзможна любов. А в трети сезон става дума за Исак, който изследва сексуалността си и по пътя открива себе си и момче на име Евън. Последния сезон получава най-голямо внимание заради темата с LGBT общността и показва, че е възможно основната връзка в един сериал да е между две момчета, а не стереотипа за любовта между красива жена и добър мъж. Други проблеми, които "Скам" засяга са ислямофобия, хомофобия, насилие, феминизъм, сексуален тормоз, анорексия и психични заболявания. Създателите на сериала са провели проучване в Норвегия сред тинейджърите от 14 до 19 за да могат успешно да представят живота и проблемите на днешното поколение.
 "Skam" чупи стереотипи и разбива клишета чрез жестока истинност и реалност. "Скам" не е историята за принца и принцесата. Той не е черен и бял, а съдържа в себе си нюансите на живота и трудните преживявания на младостта.